Digital and Media Literacy as a Driver for Democratic and Civic Resilience

Очакван резултат:Проектите следва да допринасят за всички от следните очаквани резултати:Институциите на ЕС и лицата, отговорни за вземането на решения на национално равнище, имат по-добро разбиране за това как да насърчават демократичната устойчивост чрез медийна и цифрова грамотност, като подготвят обществата да се адаптират и да процъфтяват в условията на променящите се технологични, политически и обществени предизвикателства.Гражданите имат възможност да се ориентират в цифровата среда с проницателност и критично мислене, като се ангажират активно с медиите и други източници на информация, като гарантират информирано демократично участие. Обхват:Както се припомня в доклада „По-безопасни заедно“[1], „през последните години Комисията вече предприе стъпки за борба с хибридните заплахи (включително чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство/FIMI) и за повишаване на демократичната устойчивост в целия ЕС. Той прие, наред с други инициативи, Плана за действие за европейската демокрация [2] за изграждане на по-устойчиви демокрации в целия ЕС чрез насърчаване на свободни и честни избори, укрепване на свободата на медиите, борба с дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и насърчаване на интегритета на информацията. С приемането на Законодателния акт за цифровите услуги [3] и неговите обвързващи задължения за онлайн платформите за борба с разпространението на дезинформация Комисията също така укрепи Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, който се превърна в кодекс за поведение в рамките на Законодателния акт за цифровите услуги. Освен това стартирането на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) и нейните центрове увеличиха капацитета за откриване, анализиране и разкриване на кампании за дезинформация.“[4]В Стратегията на Съюза за готовност [5] се подчертава, че готовността е колективна отговорност. В него също така се посочва необходимостта от повишаване на устойчивостта на нашите демокрации, по-специално с оглед на укрепването на доверието в институциите, което може да бъде от решаващо значение в кризисни ситуации, както се видя например по време на пандемията от COVID. Групите в уязвимо положение, по-специално децата, възрастните граждани и хората с увреждания, етническите или религиозните малцинства, ЛГБТИК лицата, страдащите от бедност и/или социално изключване, са непропорционално засегнати от кризи, които често изострят вече съществуващите неблагоприятни условия, пречки и неравенства.Дезинформацията е особено вредна, тъй като подкопава общественото доверие и може да изостри въздействието на кризите. Ангажираните, информирани и овластени граждани са най-добрата гаранция за устойчивостта на нашите демокрации. Публичните органи, училищата, университетите и институциите за обучение, младежките инициативи, организациите и сдруженията на гражданското общество, социалните партньори, предприятията, местните мрежи и общности и гражданите от ранна възраст играят жизненоважна роля в тези колективни усилия и предложените научни изследвания следва да възприемат подход с множество участници.В този контекст предложеното изследване следва да проучи сложните и динамични модели на поведение на потребителите в цифровата ера, като проучи как хората търсят, оценяват и се ангажират с информация онлайн и офлайн. Такова проучване ще има полза от включването на анализ на емоционалната динамика при разпространението на дезинформация и поляризация на цифрови платформи. Това е от особено значение в кризисни ситуации, в които чуждестранното манипулиране на информация и дезинформацията могат да бъдат използвани за увеличаване на паниката и объркването. Предложенията следва да проучат как алгоритмите засилват емоционалното съдържание, насърчават поляризацията и подкопават доверието в демократичните институции, както и реакцията при кризи и разработват стратегии за цифрова и медийна грамотност за противодействие на емоционално манипулативни послания, като например популистки и постистински дискурси.Проучването следва също така да разгледа факторите, които влияят върху цифровата грамотност, навиците за търсене на информация и онлайн ангажираността, с акцент върху подобряването на участието и ангажираността на гражданите чрез цифрови средства (включително чрез граждански технологии) и информирано вземане на решения. В момент, когато дезинформацията се използва за сеене на раздори чрез използване на страховете на гражданите, от решаващо значение е да се гарантира, че демократичните решения се основават на най-надеждните и широко приети факти и източници на налична информация. Научните изследвания следва да проучат решаващата роля, която цифровата и медийната грамотност могат да играят за насърчаване на устойчивостта на обществото и интегритета на информацията, като позволяват на гражданите да се ориентират и да се противопоставят на невярната информация и дезинформацията.В предложенията следва да се планира критична оценка на инициативите за медийна и цифрова грамотност [6], за да се прецени дали съществуващите усилия повишават устойчивостта на гражданите или са необходими нови подходи, за да се подготвят по-ефективно гражданите срещу променящите се тактики за манипулиране.Научните изследвания следва да определят стратегии за подобряване на медийната грамотност и цифровата и медийната грамотност, за да се засили критичното мислене, да се насърчи основаното на факти вземане на решения и да се противодейства на отрицателното въздействие на дезинформацията върху демократичните общества. За да се улесни създаването на практически решения за преподавателите и създателите на политики, в научните изследвания биха могли да се използват изчислителни инструменти, като например анализ на социалните мрежи и обработка на естествен език, за да се картографира и смекчи разпространението на дезинформация в множество платформи. Това включва идентифициране на координирано неавтентично поведение и анализиране както на текстово, така и на визуално съдържание, за да се информ