Impact of Digital Tools on Educational Outcomes and Mental Health of Young People

Очакван резултат:Проектите следва да допринасят за всички от следните очаквани резултати:Предоставяне на създателите на политики, специалистите в областта на образованието и гражданите на солидно разбиране за това как социалните медии, видеоигрите и други видове използване на цифрови инструменти за развлечение са свързани с образователните резултати на младите хора, включително чрез тяхното въздействие върху благосъстоянието и психичното здраве.Генериране на строги, свързани с политиката данни за политиките и практиките, насочени към информиране и регулиране на използването от младите хора на цифрови инструменти за необразователни цели, като например смартфони, в училище.Разработване на практически съвети за създателите на политики и гражданите относно начините за насърчаване на здравословното използване от младите хора на цифрови инструменти за свободното време както в училище, така и извън него.Опишете и определете количествено връзките на използването на цифрови инструменти за отдих и комуникация с мотивацията на учениците, навиците им за учене, обхвата и концентрацията на вниманието, управлението на времето, ангажираността, социалната интеграция и цялостното благосъстояние. Обхват:Нарастващото разпространение на цифровите устройства в живота на младите хора породи опасения относно потенциалното въздействие на използването на цифрови инструменти за отдих и комуникация върху благосъстоянието и образователните резултати на учениците в началното, средното и висшето образование [1]. „Цифровото разсейване“ се очертава, наред с другото, като потенциална заплаха за академичните постижения и няколко държави започнаха да регулират използването на смартфони в училище.Все още има ограничени доказателства за взаимовръзката между използването на цифрови инструменти за свободното време в училище или извън училище и образователните резултати както в началното, така и в средното образование, тъй като по-голямата част от съществуващата литература е изцяло корелационна или се съсредоточава само върху въздействието върху благосъстоянието. Освен това повечето съществуващи научни изследвания са от контекст извън ЕС, което може да ограничи възможността за прехвърляне на констатациите към системите за образование и обучение на ЕС.Остават да бъдат разгледани няколко взаимосвързани научноизследователски въпроса, като например:Какви видове използване на цифрови устройства извършват учениците по време на училище и дали техните цифрови дейности се различават в зависимост от различния контекст (т.е. по време на клас, по време на почивки или между класовете)?Как различните дейности (напр. игра на игри или чат с родител) на различни устройства с различна продължителност на употреба са свързани с обхвата и концентрацията на вниманието на учениците, както и с общата мотивация в училище?Как честото използване на смартфони, социални медии и други онлайн развлекателни дейности (като видеоигри) оказват въздействие върху обхвата на вниманието, концентрацията, паметта и релационните способности на учениците?Как училищата, преподавателите и родителите могат да балансират използването на тези инструменти, за да подобрят, а не да възпрепятстват образователните резултати и благосъстоянието на учениците?Какъв е потенциалът за пристрастяване при използването на цифрови инструменти и какви са решаващите фактори за това от страна на проектирането на инструменти, от една страна, и от страна на потребителите, от друга?Как цифровите развлекателни дейности могат да допринесат за развитието на умения, като например решаване на проблеми и цифрова грамотност, и каква е възможността за прехвърляне на тези умения в образованието? Как тези ползи се сравняват с потенциалната вреда?Каква е ролята на родителите и преподавателите в насочването на цифровите развлекателни дейности? Проучване на цифровата грамотност на родителите и нейното въздействие върху използването на цифрови устройства от младите хора. Предложенията следва да изследват сложните, зависими от контекста начини, по които различните форми на цифрово свободно време засягат вниманието, мотивацията, творчеството, навиците за учене, критичното мислене и социално-емоционалните умения. Те следва да вземат предвид различията между възрастовите групи, социално-икономическия произход, културния контекст и видовете цифрово ангажиране и да включват ученици с увреждания.Предложенията следва да прилагат строги експериментални и/или квазиекспериментални методи за техния анализ и биха могли да ги допълнят с изследвания за вземане на проби от опит, изследователски методи за проучване и качествени изследователски методи. Тясното сътрудничество с образователните органи, образователните институции и преподавателите при анализа на съществуващите политики и практики е от съществено значение. Предложенията следва да включват и становищата на младите хора и други заинтересовани страни, като например организации за медийна грамотност, например под формата на проучвания, интервюта, консултации, като част от събирането на данни. Предложенията биха могли да прилагат интердисциплинарни подходи (включително от дисциплините на SSH), съчетаващи прозрения от икономиката, социологията, невронауките, комуникационните науки (медийна психология) и педагогиката. Силно се насърчават групирането в клъстери и сътрудничеството с други избрани проекти в рамките на настоящата покана за представяне на предложения и други съответни проекти.[1] Вж. инициативата на Европейската комисия „Всеобхватен подход към психичното здраве“ или поканата за представяне на данни за план за действие на ЕС срещу кибертормоза“.