Enhanced Implementation of the EU Pact on Migration and Asylum with Focus on Inclusion, Integration and Healthcare

Очакван резултат:Проектите следва да допринасят или за първия и втория (комбиниран), или за третия и четвъртия (комбиниран) от следните очаквани резултати:Подобрено прилагане на Пакта на ЕС за миграцията и убежището чрез основана на факти информация в областта на управлението на убежището и миграцията, оценка на възрастта на малолетните и непълнолетните лица и рамки за презаселване, като се гарантира справедливо и ефикасно управление на миграцията.Проучване на законните пътища, насочени както към нуждите на държавите — членки на ЕС, така и към потенциалните предложения за схеми за кръгова и постоянна миграция в избрани държави партньори.Подобряване на равнопоставеността в здравеопазването за мигрантите, включително бежанците, чрез интегриране на надеждни здравни данни в националните системи, преодоляване на пречките пред управлението и преодоляване на междусекторните неравенства в достъпа до здравеопазване, идентифициране на данни/показатели за основните нужди в областта на здравеопазването и канализацията, включително в сравнение с адекватното лечение.Цялостна оценка на дългосрочните стратегии за социално приобщаване и интеграция, като се предоставят основани на факти препоръки за политиката за достъп до пазара на труда, жилищно настаняване, образование, здравеопазване (включително психично здраве), признаване на квалификациите и валидиране на уменията, участие на младите хора и социално, политическо и културно приобщаване. Предложенията следва ясно да посочват за какви очаквани резултати ще допринесат предложените от тях научни изследвания.Обхват:С Пакта на ЕС за миграцията и убежището [1] бяха въведени няколко ключови механизма, изискващи солидни доказателства в подкрепа на ефективното им прилагане. Предложенията следва да извършват цялостен анализ на компонентите на Пакта, включително например механизма за солидарност, рамката за оценка на възрастта на малолетните и непълнолетните лица, управлението на миграцията при кризи и форсмажорни обстоятелства, политиките на ЕС за екстернализиране на глобалните миграционни модели и рамката на Съюза за презаселване и хуманитарен прием. Този анализ следва да отчита различния национален институционален пейзаж и да предлага адаптирани политически препоръки, които защитават правата на човека и засилват практическото прилагане.Картината на здравните данни относно мигрантите, включително бежанците, е разпокъсана, непълна и често с ниско качество. Тази ситуация се усложнява от политически, управленски, правни и структурни аспекти, които поставят под въпрос ефективното интегриране и използване на наличните данни.Предложенията следва да картографират съществуващата картина на интегрирането на здравни данни за мигрантите, включително бежанците, в националните здравни информационни системи, като се оценяват съществуващите рамки за събиране на данни, методологии и технологии, използвани за събиране и интегриране на здравна информация за мигрантското население, като се подчертават потенциалните системни и организационни пречки. Те следва да идентифицират предизвикателствата и най-добрите практики, които успешно са улеснили интегрирането на данни, като същевременно поддържат висок стандарт на поверителност и сигурност на данните, и да предоставят препоръки за политиката.Освен това липсват изследвания, които да изследват как пресичащи се фактори като възраст, пол, увреждане и правен статут влияят върху здравните резултати сред мигрантското и бежанското население, включително по-възрастните мигранти. Преодоляването на тези пропуски (включително чрез принос на дисциплините в областта на социалните и хуманитарните науки) е от съществено значение за разработването на информирани политики, които гарантират справедлив достъп до здравни грижи и подобряват цялостните здравни резултати, като се обръща специално внимание на лицата в уязвимо положение. Предложенията следва да включват анализ на въздействието на междусекторните фактори върху достъпа до здравеопазване за мигрантското и бежанското население.Освен здравето, разбирането на дългосрочното въздействие на стратегиите за социално приобщаване и интеграция [2] е от решаващо значение. В предложенията следва да се разработят всеобхватни и сравнителни рамки за оценка с цел измерване на ефективността на съществуващите стратегии на европейско, национално и местно равнище, като се определят най-добрите практики на всички равнища (европейско, национално, местно) и по-специално ролята на малките и средните градове; общини и препоръчване на иновативни корекции на политиката. Областите на внимание следва да включват достъпа до пазара на труда, възможностите за мобилност на лицата, търсещи убежище, в рамките на Регламента от Дъблин, жилищното настаняване, участието на младите хора и жените, приноса на частния сектор и недържавните участници и по-широкото социално, политическо и културно приобщаване на мигрантите, включително бежанските общности, включително ролята на образованието, както и езиковата компетентност на езика на приемащата държава. Насърчават се предложенията за проучване на биографичните измерения на интеграцията, като се признават личните траектории на мигрантите, включително бежанците. Научните изследвания следва също така да изследват връзката между миграционните движения и формирането на социална идентичност, като гарантират, че интеграционните политики са приспособими към променящата се обществена динамика и устойчиви във времето. Предложенията следва да включват количествени данни и надеждни методологии за идентифициране на ефективни практики, целеви групи и благоприятстващи условия за оценка на политиките за интеграция, и по-специално резултатите от интеграцията на пазара на труда. Когато съответните предложения се насърчават да включват мигранти и/или бежанци като участници в техните научни изследвания за оценка от първа ръка на техния опит, нужди, нагласи и мнения.Предложенията могат да предвиждат участие на JRC въз основа на неговия междусекторен експертен опит в управлението на миграцията, социалното