Reducing Energy Poverty of Households in Europe

Очаквано въздействие:Предложенията следва да представят конкретните резултати, които ще бъдат постигнати от дейностите, и да демонстрират как тези резултати ще допринесат за специфичните за темата въздействия. Това доказване следва да се основава на солиден анализ на настоящата ситуация, реалистични допускания и базови стойности и да установи ясни причинно-следствени връзки между дейностите, резултатите и въздействията.Що се отнася до качественото въздействие, предложенията по тази тема следва да покажат как ще допринесат за намаляването на (летната) енергийна бедност за целевите домакинства (обхват Б) и за развитието на успешни координационни структури (обхват А), които могат да бъдат възпроизведени в други региони или държави членки. Преходящите/възходящите ефекти следва да се вземат предвид и да се вземат предвид при количественото определяне на въздействията, когато е уместно.По отношение на количественото въздействие предложенията следва да определят количествено своите резултати и въздействия, като използват показателите, предоставени за темата, когато те са от значение за предложените дейности. Не се очаква предложенията да обхващат всички изброени въздействия и показатели. Резултатите и въздействията следва да бъдат количествено определени за края на проекта и за 5 години след края на проекта. Количествените показатели по тази тема включват:Брой енергийно бедни домакинства с намалени разходи за енергия (обхвати А и Б)Брой потребители в положение на енергийна бедност, които се възползват от дейностите (обхвати А и Б)Брой санирани жилищни многофамилни жилищни сгради (или санирани сгради, предизвикани от края на проекта) (обхват Б)Брой на структурите за управление и вземане на решения, подсилени/адаптирани за жилищни многофамилни жилищни сгради с цел улесняване на инвестициите в енергийно саниране (обхват Б)Брой на специално разработените стратегии за финансиране, разработени за саниране на многофамилни жилищни сгради с енергийно бедни жители (обхват Б)Брой споразумения, сключени между собственици на жилища и сдружения на наематели, които демонстрират ангажимент за инвестиции в енергийно саниране (обхват Б)Брой на създадените или укрепени структури за координация в областта на енергийната бедност (обхват А)Брой на законодателните актове или актовете за изпълнение, политиките или стратегиите, създадени/адаптирани по отношение на енергийната бедност, включително лятната енергийна бедност, когато е приложимо (обхвати А и Б)Брой на публичните органи и заинтересованите страни с повишен капацитет и умения (главно обхват А)Брой часове обучение на участник в програми за изграждане на капацитет (обхват А)Повишена способност на енергийно бедните домакинства да поддържат дома си под критичен праг на топлина (обхвати А и Б)Количествено изразени многобройни ползи за енергийно бедните домакинства, като например подобрено физическо и психическо здраве, комфорт и вътрешна среда, по-добро качество на въздуха в помещенията, подобрено социално приобщаване, намалени разходи за обществено здраве (обхвати А и Б).Предложенията следва също така да предоставят показатели, които са специфични за предложените от тях дейности.Предложенията следва също така да определят количествено тяхното въздействие, свързано със следните общи показатели за подпрограмата за преход към чиста енергия на LIFE:Икономии на първична енергия, предизвикани от проекта, в GWh/година [1]Икономии на крайна енергия, предизвикани от проекта, в GWh/годинаПроизводство на енергия от възобновяеми източници, предизвикано от проекта (в GWh/година)Намаляване на емисиите на парникови газове (в tCO2 екв./година)Инвестиции в устойчива енергия (енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници), предизвикани от проекта (кумулативно, в милиони евро).Процент на финансиранеБезвъзмездни средства за други дейности (OAG) — 95 % Цел:Европейските домакинства продължават да изразходват голям дял от доходите си за енергия, което води до по-високи равнища на енергийна бедност [2] и оказва отрицателно въздействие върху условията на живот, благосъстоянието и здравето. Последните оценки сочат, че 9,2 % от европейците не са в състояние да поддържат домовете си достатъчно топли [3]. По-високите цени на енергията, съчетани с ниски доходи и ниска енергийна ефективност на сградите и уредите, са основните причини за енергийната бедност. Освен това увеличената поява на екстремни летни горещини през последните години допълнително изостря предизвикателствата, пред които са изправени енергийно бедните домакинства, и увеличава нуждите на домакинствата от охлаждане, като данните сочат, че над 20 % от европейските домакинства не са били в състояние да поддържат жилището си удобно хладно през лятото [4] („лятна енергийна бедност“[5]). В допълнение към причинно-следствената си многоизмерност енергийната бедност засяга различни сектори на политиката извън енергетиката, като например здравеопазването, жилищното настаняване и социалната политика, което изисква координирани, цялостни усилия на всички равнища на управление и включване на различни секторни участници.Европейският зелен пакт [6] има за цел да гарантира социално справедлив и приобщаващ енергиен преход. В съответствие с пакета „Подготвени за цел 55“, и по-специално преработената Директива за енергийната ефективност (ДЕЕ)[7], държавите членки предприемат подходящи мерки за овластяване и защита на енергийно бедните хора и прилагат мерки за подобряване на енергийната ефективност като приоритет сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората в домакинства с ниски доходи и, когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Освен това в преразгледаната ДЕХС [8] от държавите членки се изисква първо да се насочат към най-малко ефективния сграден фонд в съответствие с принципа „първо най-лошото“, а в ДЕЕ (преработен текст) се подчертава необходимостта от преодоляване на дилемата за разделяне на стимулите и от премахване на пречките пред мерките за енергийна ефективност в имотите с множество соб